|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранка думаше,
- Петранке, булка хубава,
стига си майка лежала,
лежала, не наспала.
Всички булки станали,
студена вода донели
и равни двори помели.
А ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петранка дума майка си:
- Стига си, майко, гълчала,
гълчала, майко, мърморила,
снощи съм на хоро отишла,
редом съм мъже гледала.
Всичките мъже хубави,
сал мой Тодор най-грозен.
Аз ще го, майко, напусна,
друго ще либе залибя,
за него ще се оженя.
Майка Петранка думаше:
- Я не му гледай хубостта,
хубостта, още скопоста,
я най му гледай парите,
парите, още имота!
Опанец, Плевенско; сватбена - на годежа (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|