* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Грозданкината свекърва,
тя на Грозданка думаше:
- Гроздано, снахо Грозданке,
стани, Грозданке, стига спа.
Всичките булки станали,
студена вода донели,
дребни деца изкъпали,
равни си двори помели,
а ти, Грозданке, още спиш.
Грозданка, булка хубава,
тя на свекърва думаше:
- Свекърво, стара свекърво,
стига си, мамо, мъмрила,
не гледай, мамо, хората.
Вчера съм, мамо, излезла,
сряд село, сряд хорището,
редом съм мъже гледала.
Всичките, мамо, хубави,
нашия Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-черен.
Грозданкината свекърва,
пак на Грозданка думаше:
- Грозданке, снахо Грозданке,
недей му гледай красота,
ами му гледай скопостта,
скопостта, още и парите.
Грозданка, булка хубава,
пак на свекърва думаше:
- Мале ле, стара свекърво,
опустяло му живота,
ръжда му яла парите,
като му нямам живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013