* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Прочу се Марга, работна,
работна Марга, скопосна.
Който за Марга проводи,
Марга го назад връщаше.
И Продан Марга залюби,
и той за нея проводи,
три пътя по тримина,
девет ми мина станали,
и пак му Марга не дали.
Продан на Марга думаше:
- Защо ме, Марго, не рачиш?
Марга му тихо говори:
- Не ща те, не ща, Продане,
хората лошо хортуват,
че си бил Продан хайдутин,
ти няма къща да гледаш,
да гледаш, дом да събираш.
Продан й нищо не рече,
право у тях си отиде,
за друга от друго село,
за Маргината роднина,
на лелина й дъщеря
и на нея Марга думаха.
Продан си сватба направи,
калеса Продан, калеса
от село и от селата.
Марга през плета гледаше
сватбата, още булката,
хубаво пременена
и още по-накичена,
с девет върви жълтици.
Марга си сълзи пророни
и си вкъщи отиде
да си не гледа Продана
и неговата булчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013