* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Любили се Стоян и Радка
от малки, дор до големи.
Стоян женихли проводи,
та да си Радка поиска.
Радка го не ще, не рачи,
че ми е Стоян черничък,
черничък, още грозничък.
Радкини верни дружчици,
думали, придумали я:
- Вземи го, Радке, вземи го,
Стоян е голям болярин -
със шиник мери жълтици,
а с половечка - грошове.
Думали, придумали я.
Взели се и венчали са я.
Вечерта, на момините,
на мимината трапеза,
на булка кръста беряха,
на Стояна го даваха,
Стоян го дава на Радка.
Радка си кръста не гледа.
Ниско земята гледаше
и се на Бога молеше:
- Разтвори, Боже, земята,
жива в земята да вляза,
да си Стояна не гледам,
Стояна, черен циганин.
Стоян навънка излезе
и на мама си думаше:
- Мамо ма, стара мамо ма,
булката мъдра, кахърна,
какво им даде, хариза?
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Дадох им и харизах им,
както се дава на булка.
Стоян при Радка отиде,
бръкна в дълбоки джобове,
изваде китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
взема със шепа жълтици
и ги на Радка подаде.
Радка жълтици не гледа,
ниско земята гледаше
и пак се на Бога молеше:
- Разтвори, Боже, земята,
жива в земята да вляза,
да си Стояна не гледам,
Стояна, черен циганин.
Стоян навънка излезе
и на майка си думаше:
- Мамо ма, стара мамо ма,
насила хубост не бива,
зорлам гюзелик не става.
Хайде булката да върнем,
у тях да си я заведа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013