* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Петрано, булка хубава,
защо, Петрано, не пееш,
не пееш, не се веселиш?
Всичките булки станали,
студена вода донесли,
а ти, Петрано, още спиш,
още спиш, ненаспала се!
Петрана дума майци си:
- Я мълчи, мамо, кат не знаеш!
Кога на хоро да ида аз,
наред съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
само наш Тодор най-грозен.
Ще взема, мамо, да напусна,
за други да се оженя,
за други, мамо, по-хубав,
по-хубав, мамо, пък беден!
Мама Петкана думаше:
- Мълчи, Петкано, не думай,
недей му гледа хубостта,
а най му гледай имота,
имота, снахо, парите!
Петранка дума майце си:
- Я мълчи, мамо, кат не знаеш,
пуст да му остане имота,
дорде не му е живота;
ръжда му яли парите,
дорде не е кат хората!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013