* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Свекър на Стойну говори:
- Снахо ле, снахо попова,
що не си, снахо, весела,
като първата година,
първата и последната
и като тая преди нея,
и като тая до нея?
А Стойна си му говори.
- Тате ле, мили свекре ле,
кьико да съм ти весела?
Снощи съм вино служила
на тия честни трапези.
Като си гледам, свекре ле,
моето либе най-грозно,
най-грозно и най-глупаво.
А свекър си ю говори:
- Снахо ле, Стойно попова,
ако е, снахо, грозноча,
нали е, снахо, джелепин,
джелепин и чорбаджия?!
А снаха си му говори:
- Тате ле, мили свекре ле,
пцета ти яли джелепство,
като не ми е либе по волю.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013