* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Какво ми е чудо станало
в едно село Видинско
с тези двама верни влюбени
Донка и Димитър двамата.
От малки заедно играят,
докато двамата пораснат.
Където Донка да отиде,
Димитър и той отива.
Верни си думи думали,
вярна си любов имали.
Любов ги пуста мъчеше,
на съм им мира не дава.
Когато Донка заспива,
и съня сладък сънува,
все тя Димитър сънува.
Когато Димитър заспива,
в съня сладък сънува,
че негова Донка хубава,
тя се пред него явява,
със засмян го поглед поглежда
и му сладичко приказва.
Нали се Димитър от сън събуди -
няма я Донка при него,
само една черга вълнена,
той я на кълбо направил,
вместо Донка я прегърнал -
такава любов имали.
Димитър дума на Донка:
- Донке ле, либе Донке ле,
ох, ти у вази да идеш,
да вземем, да се сгодиме!
Донка си у тях отиде
и на майка си продума:
- Майно ле, старо майно ле,
хайде ме, майко, сгодете
за Димитър, моето либе,
аз него, майко, обичам
и искам него да взема.
Сол и хляб, мамо, да ям,
ще ми се види като мед.
Донкина майка Донка не слуша,
ах, тя на Донка продума:
- Донке ле, мила мамина,
как ще ти взема Димитър,
като е Димитър сиромах,
като няма нищо-нищичко,
ни ниви, дъще, ни лозя,
с какво ще те прехрани?
Само една хубост в него...
Аз съм ти, дъще, избрала -
Никола, баш болярчето,
че е Никола богаташ,
че има пари безбройни,
и има ниви и лозя,
макар и малко черничък!
Донка си плаче, говори:
- Не ща го, мамо, не ща го,
този Никола грозният.
Като не го, майко, обичам,
как ще живота прекарам?
Събота Донка сгодяват,
в неделя булка гласяват.
Силом си Донка облекли,
силом й було сложили.
Донка си було хвърляше,
хем плаче Донка, говори:
- Не ща го, майко, не ща го.
като не го, майко, обичам,
как ще живота прекарам?
Чуди се Донка, мае се,
какво да прави, да стори...
Най-сетне тя се решава
да вземе, да се убие,
това за пример да стане
на всички бащи и майки,
на млади моми, ергени.
Тя си е ножче вземала,
че го в пазва сложила.
Тръгнали всички сватбари,
комшии, холан, роднини,
роднини и приятели.
Димитър и той отива
да види негова мила, любезна,
как ще я с други венчават.
Като са в черква те влезли,
попът се пред тях явява
и ги двамата питаше -
искат ли се или не.
Никола гордо викаше:
- Венчавай, попе, венчавай!
Донка глава наведе.
Димитър отстрана седеше
и дребни сълзи ронеше.
Нали си Донка глава надвдигна
и там какво да види -
нейният мил и обичан,
той от страна гледа и плаче.
Тя си е попа блъснала
и при Димитър отиде.
С една го ръка прегърна,
с друга ножче извади,
та се в сърцето прободе.
Веднага падна на земя,
кръвта я силно облива,
бяло й було - кърваво.
Донкина майка пищеше
и си косата скубеше.
Тя на Донка думаше:
- Донке ле, мила мамина,
защо направи това чудо?!
Как ще те майка прежали,
като си една на мама!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013