* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранки думаше:
- Петранке мила, мамина,
стига спа, ненаспа ли се?
Всичките булки станали,
студена вода донесли,
отвън и вътре подлели,
подлели и са премели,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
- Стига си, мамо, гълчала,
гълчала, мамо, и мъмрала,
снощи съм на събор ходила;
нито съм яла, ни пила,
редом мъжете гледала.
От хубав, мамо, по-хубав,
нашия Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, омразен.
Аз ще си Тодора оставя,
за други ще се оженя.
Мама Петранки думаше:
- Мълчи, Петранке, не думай,
да не те чува наш Тодор -
главата ще ти отреже,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013