* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Скалеса Нанко чорбаджи
негови девет синове,
синове, още снахици,
да ги гощава, прощава.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Тодорка,
тя ни яде, ни пие.
Свекър Тодорка думаше:
- Снахо Тодорке, Тодорке,
защо не ядеш, не пиеш?
Гостба ли не харесваш,
служба ли не бендисваш?
Тодорка свекър думаше:
- Свекъре ле, Нанко чорбаджи,
и гостба, свекъре, харесвам,
и служба, свекъре, бендисвам.
Всичките дето са седнали,
любе до любе, свекъре ле,
всичките лика прилика.
Мойто е любе най-грозно,
най-грозно и най-омразно.
Свекър Тодорка дума:
- Тодорке, снахо Тодорке,
ти не му гледай хубостта,
хубостта, снахо, глупостта.
Я най му гледай имане,
хамбаря пълни с пшеница,
сандъка пълен с алтъни,
кошари пълни с говеда,
агъли пълни с агънца.
Тодорка свекър думаше:
- Свекъре ле, Нанко чорбаджи,
молци му яли пшеница,
ръжда му яла алтъни,
вълци му яли говеда,
говеда, още агънца,
га ни я любе на сърце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013