* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Стоянова майка, на Стоян дума:
- Стояне, синко Стояне,
как си се, мама, оженил,
вече една година,
не съм видяла
твоята булка Еленка,
сутрин да те изпрати,
вечер да те посрещне?
Стоян си нищо не каза
и си на нива отива.
Свекърва си на Еленка повикна:
- Стани, снахо, стига си лежала,
всички булки са рано станали,
помели равни дворове
опрали дрехи, прострели,
в станове влезли, песни запели,
мъже посрещат, изпращат,
а ти лежиш, Стоян
не посрещаш и изпращаш.
- Мълчи, мамо, стига си гълчала,
как да не лежа, като съм изгоряла,
като на хоро идем,
като мене мома и булка
няма никакви, мамо, хубави,
момчета вземаха, на хоро се хванали,
играят весели и засмени,
пък аз, най-хубавата булка,
да водя Стоян - най-грозния,
нали е язък за мене,
ще го оставя, не ща го!...
- Снахо, като Стоян в село -
богат няма и имотен!
- Да му опустей богаството,
кога не мога с хубав мъж да живея.
Свекърва Еленка дума:
- Недей го, снахо, оставя,
че той много обича и почита,
аз ще си мълча,
не ще ви се в живота меся!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013