* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Булка ле, моя снахо ле,
защо си мъдра кахърна,
защо не си ми весела,
като първата година
и по първата неделя?
- Майне ле, моя свекърво,
че защо да съм весела.
Тази е девета година,
от как съм сзела Стояна,
на къркъм не бях ходила,
днес на къркъмът отидох,
на къркъм вълна да бера,
всички овчари стрижеха,
кой с фес, кой по елече,
твоят син, мале, моят мъж,
нахлупил калпак до очи,
с дълга долама до земя.
Седнаха обед да ядат,
взеха ракия да пият
и на Стояна наляха.
Той си чашата поемна
и на чашата задряма,
та си чашата изпусна.
Овчари с ръце плеснаха:
- Язък е, а бре, Стояне,
язък е за булката ти,
дето е толкоз хубава
и дваж е мурафетлийка.
- Булка ле, моя снаха льо,
сънлив е Стоян, дремлив е.
Стадото не му е сънливо,
не му й сънливо, дремливо.
- Майни ле, моя свекърво,
имане лежи в рогове,
харо ми ходи по двори,
опустяло му е стадото,
кога той не ми е по сърце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013