* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Люби се Стойко със Стоянка
от малки дор големи,
дор големи станали.
Станал ми Стойко за женене,
Стоянка за сгодяване.
Баба й, некаилката,
тя я на Стойко не дава,
че Стойко е сетен сиромах.
Най ще я даде Стояну,
че Стоян е чуден болярин,
с крина мери алтъни,
с половака рубета.
Думали, придумали я,
кога е било в неделя
булката мълчи не дума
и си земята гледала,
и си на земя думаше:
- Земя си, черна омразна,
я се разтвори да вляза,
да вляза да не изляза.
Да не гледам Стояна,
че Стоян е черен и грозен!
Опустял му е имота,
кога не му е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013