|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Свекър на Стайна думаше:
- Весела Стайно, весела
заран ми беше весела,
сега си, Стайно, уйлна,
уйлна, Стайно, кахърна?
- Тате ле, та мой свекре ле,
снощи на сватба ходих,
всичките мъже хубави,
моето харо най-грозно,
най-грозно, най-глупаво.
Църна му барла на главу,
бела му гуня на рамо,
криви му кривят у руке.
Уз огън седи, та гледа.
- Снахо Стойно ле, Стойно,
я не му гледай хубостта,
нели му гледай имане.
Пълни му двори с овце,
пълни му кошари с говеда,
пълни му хамбари с жито.
- Тате ле, да мой свекре ле,
имане - турско завале,
черно е харо до века!
Копиловци, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|