|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Я стани, стани, Петранке,
всичките булки ранили,
равни двори примели,
студена вода донесли,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петранка мама думаше:
- Стига си, мамо, мъмрила,
мъмрила, още гълчала!
Вчера съм на сбор ходила,
редом мъжете гледала -
всичките мъже хубави,
нашият Тодор най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен,
не ща го, мамо, не ща го,
не ща го, ще го напусна.
Майка й дума Петранка:
- Петранке, булка хубава,
коя е кат тебе, Петранке
хубаво премененичка,
хубаво нагизденичка?
Я мълчи, мари, Петранке,
не думай таз дума!
Константин, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|