* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Мър, ставай, ставай, Петранке,
все лежиш, не наспа ли се?
Комшийските снахи станали,
къщи и вънка изметоха,
вода студена донесоха,
а ти Петранке все лежиш.
Петранка дума свекърва си:
- Мамо ле, стара свекърво,
снощи съм, мамо, ходила,
на годеж, мамо, на менеж.
Всички съм ред по ред гладала,
всички са лика прилика,
всичките бели, червени.
Пък моя Георги най-черен,
най-черен и най-грозен.
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Мър, мълчи, Петранке, не думай,
таз дума за думане ли е?
От де я зачул Георги,
той на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
вземи, Петранке, огледало,
ний да се двама огледаме.
Петранка взела огледало
И те се двама огледали.
Петранка излязла по-черна,
по-черна и по-грозна.
Ах, че я Георги изпъди
да не му грози къщата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013