* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка будеше:
- Ставай, Петранке, стига спа!
Ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не се ли наспа?
Всички булки станали,
студена вода донесли,
двори широки помели,
а ти Петранке - още спиш,
още спиш, не се ли наспа?
Петранка дума на майка си:
- Стига си, мамо, мърморила!
Снощи на хоро отидох,
редом съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
нашият Тодор най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен.
Аз ще го, мамо, оставя
и за други ще се омъжа!
Мама на Петранка думаше:
- Я недей дума таз дума,
я не му гледай хубостта,
хубостта, още скопостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петранка мама думаше:
- Опустял му е имота,
кога не ми е живота,
ръжда му е яла парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013