* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, снахо Петранке!
Стига спа, не наспа ли се!
Чуждите булки, Петранке,
всичките рано ранили,
студена вода донесли,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се!
Петранка маму думаше:
- Мамо мо, стара свекърво,
стига си, мамо, гълчала,
гълчала, мамо мъмрила.
Вчера на хоро ходехме,
вредом съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
нашия Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-черен.
Мамо мо, ще го напусна,
за друг ще се оженя!
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Постой, Петранке, не думай,
таз дума за думане ли е!
Ти не му гледай хубостта,
хубостта, още гиздостта,
най му гледай имота,
имота, още парите.
Петранка маму думаше:
- Ръжда му яла парите,
опустял му е имота,
кога не ми е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013