* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината майчица,
тя на Петранка думаше:
- Ставай, Петрано, стига спа,
стига спа, не наспа ли се,
хорските булки станали,
вън и вътре са измели,
студена вода донесли,
пък ти, Петрано, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?!
Петрана дума майце си:
- Стига си, мале, гълчала,
гълчала, още мъмрала,
вчера на хоро аз ходих,
всичките мъже там бяха,
и нашия Тодор там беше,
всичките мъже хубави,
нашия Тодор - най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен!
Аз ще го, мамо, парясам,
за други ще са оженя!
Мама Петрани думаше:
- Мар, недей дума тез думи,
тез думи за думане ли са?!
Ти не му гледай хубостта,
хубостта, още скопостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите!
Петрана дума майце си:
- Опустяло му е имота,
кога не му е живота;
ръжда му яла парите,
кога не му е скопостта!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013