* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Какво ми чудо станало
в едно село Видинско,
с тези двама влюбени -
Донка и Димитър двамата.
От малки заедно играят,
и са се вярно влюбили.
Пуста ги любов измъчва,
кога си Донка заспива,
тя все Димитра сънува,
сънува и го бълнува,
с Димитър насън приказва.
Кога Димитър заспива,
неговата Донка хубава,
тя се пред него явява,
засмян го поглед поглежда
и му сладичко приказва.
Димитър ръка простира
за да си Донка прегърне,
кога се сепна, събуди,
няма я Донка при него,
сал една черга вълнена,
той я на кълбо направил
и вместо Донка прегърнал.
Донка си у тях отива
и на майка си казала:
- Мамо ма, мила мамо ма,
хайде да ме, мамо, сгодете
за Димитър, моя любовник.
Донкината майка продумва:
- Донке ле, мила мамина,
как ще ти вземем Димитра,
като е последен сиромах,
аз съм ти, Донке, избрала
Никола, баш болярчето,
че е Никола имотен,
с много ниви, ливади,
и много пари безбройни.
- Ази Димитър обичам,
искам него да взема,
соли и хляб да ядем,
но с него да сме заедно.
Донкина майка не слуша,
насила Донка сгодили.
В петък са я сгодили,
а в неделя е сватбата.
Насила Донка облекли,
силом са й було сложили,
тръгнали да се венчават.
И Димитър отива,
да види свойта любезна,
как ще се с други венчае.
Като във църква влезнали,
попа се пред тях изправил
и ги попитал "Обичате ли се или не?",
Донка нищо не отдума,
а Никола гордо издума:
- Венчавай, дядо попе, не питай!
Тогава Донка извади
от пъстър букет остър нож
и право се в сърце прободе.
Тъй свойта вярност запази,
пред свойто либе Димитър,
той веднага я последва
и в гроба ги двама събрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013