* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Петранке, снахо най-малка,
най-малка и най-хубава,
стига си спала, Петрано,
не наспа ли се, не наста ми се.
Хорските булки станаха,
подляха и преметоха,
сиви говеда изкараха,
а ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се.
Петранка дума мами си:
- Майко ле, стара майчице,
снощи сме, мамо, ходили
на годеж, мамо, на менеж,
вредом съм мъже гледала,
вредом мъжете, жените,
всичките мъже хубави,
хубави, мамо, и умни,
нашия Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-глупав.
Аз ще го, мамо, оставя,
за други ще са оженя,
по-хубав, мамо, по-умен.
Като се Тодор завърна,
че го майка му извика,
че всичко на Тодор казала...
Тодор се много ядоса,
той на Петранка думаше:
- Петрано, първо венчило,
я слез в хладни механи,
руйно ми вино извади.
Кога Петрана в мазе слязала,
Тодор след нея отива,
извадил ножче из кръста
и я в сърцето прободе,
извади ножче из нея,
па се в гърди прободе,
а уста му дума, продума:
- Лежи, Петранке, да лежим,
майка ни да се находи,
на наште пусти младини!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013