* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината майчица,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
я стани, стани, Петранке,
я стани, стига си спала!
Всичките булки станали,
студена вода донесли.
Пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспала се.
Петранка дума мама си:
- Мали мо, стара свекърва,
стига си, мамо, гълчала,
гълчала и си мъмряла.
Всичките мъже хубави,
само наш Тодор най-грозен.
Аз ще го, мамо, парясам,
за други ще се оженя.
Петранкината майчица,
тя на Петранка думаше:
- Мълчи, Петранке, не думай,
таз дума за думане ли е,
не му гледай хубостта,
а най му гледай скъпостта,
агъла пълен с говеда,
кимерю пълен с жълтици.
Петранка мами пак дума:
- Мали ма, мила мали мо,
мечки му яли говеда,
ръжда му яла жълтици,
опустял му е имот,
като не му е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013