* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Иван си Цецка зилиби,
точно пет години се водиха
и за друга се ожени,
за друга, по-хубава и гиздава.
Веднага се разчуло,
че се ожени,
тя на майка си думаше:
- Като за него не ме даде,
какво ще направя, мамо?
Майка й дума, говори:
- Аз съм ти, мама, намерила
този Никола болярчето,
за него, мама, да се ожениш,
макар, че е черничък,
ала е, мама, богат!
- Никола, мамо, ще си взема.
Скритом я сгодили
в събота срещу неделя.
Сутринът рано донели,
къса силон рокля облекли,
було да й сложат.
Тя на майка си думаше:
- Не ща го, мамо, не ща го,
този черния, черния и грозния!
Като се сутринта съмнало
всички роднини дошли
и я предумали,
че е баш богат,
за него да се ожени.
Най се е предала,
та са й було сложили,
ножчето в пазва сложила
и към черква тръгнали.
Като пред попа стояха,
попа ги питаше:
- Обичате ли се, или не?
Никола гордо извика:
- Венчавай, попе, венчавай,
венчавай, попе, не питай!
Като него погледна,
бистри си сълзи отдаде.
Попа е блъснала,
за него се е хванала,
ножчето из пазва извадила
и в сърце се е убола.
Черни ги кърви подляли,
бяло й було - кърваво,
и тя на майка си думала:
- Проклета да си, мамо,
ти си най-виновна
за моята женитба.
Ти ме, мамо, ожени
за Никола, баш болярчето,
ожени се сега пък ти за него!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013