* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранки думаше:
- Стани, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се,
всичките булки станали,
студена вода донесли
и бяло пране опрали,
пък ти, Петранке, не ставаш,
за вода, снахо, да идеш,
камо ли пране да переш.
Петранка дума мама си:
- Майно ле, стара свекърво,
стига си, мамо, гълчала,
гълчала, да си мрънкала.
Вчера съм на хоро ходила,
редом съм мъжете гледала,
всичките мъже хубави,
само наш Тодор най-грозен,
наи-грозен и най-омразен.
Аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя.
Мама Петранки думаше:
- Петрано, снахо Петранке,
ти недей гледа хубостта,
а най ми гледай парите,
парите, мамо, имота.
Петранка дума мами си:
- Майно ле, стара майчице,
пуст да му опустее имота,
когато не му е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013