* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се!
Чуждите булки станали,
студена вода донесли,
подлели и са подмели,
а ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспала се!
Петранка дума мама си:
- Майно ле, стара свекърво,
досега съм ви ставала,
а сега няма да стана!
Снощи съм зевет ходила,
нито съм яла, ни пила,
наред съм мъже гледала.
Всичките мъже хубавци,
хубавци, мамо, хубавци,
най-грозен и най-омразен,
мамо, наш Тодор.
Аз ще го, мамо, оставя,
за друг ще се оженя.
Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
чуждите мъже хубави,
ала са сетни сиромаси,
най-грозен, мама, наш Тодор,
ала е много имотен.
Петранка дума мама си:
- Майно ле, стара свекърво,
опустял му е имота,
кога не му е живота,
ръжда му яла парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013