* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранки думаше:
- Я стани, стани, Петрано,
я стани, стани, стига спа,
не наспа ли се, я стани,
стига спа, не наспа ли се.
Твойте, Петрано, другарки,
всички са рано станале,
широки са двори помеле,
студена вода донели,
а ти, Петрано, още спиш,
я ставай, ставай, стига спа!
Петранка мама думаше:
- Стига си, мамо, гълчала,
гълчала, още мъмрала,
че ще ни чуят комшиите,
па ще ни, мамо, одумват!
Вчера на хоро отидох,
редом съм момци гледала -
всички момци хубави,
сал мой Тодор най-грозен!
Аз ще го, мамо, оставя,
аз ще го, мамо, напусна,
за други, мамо, по-хубав!
Мама Петранки думаше:
- Я мълчи, мълчи, Петрано,
я мълчи, мълчи, не думай,
а най му гледай имота,
имота, още парите!
Опустял му, мамо, имота, (2)
кога му не е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013