* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Ставай, Петранке, стига спа,
стига, ненаспала се.
Всички булки станали,
студена вода донесли,
сал ти, Петранке, още спиш!
Петранка дума мами си:
- Майко ле, стара свекърво,
стига си, майко, гълчала,
гълчала, още мъмрала.
Снощи на гуляй кат ходих,
нито съм яла, ни пила,
чуждите мъже гледала,
чуждите мъже хубави,
нашият Тодор най-грозен,
най-грозен, най-омразен.
Аз ще го, мамо, оставя,
за други да се оженя!
Мама Петранки пак дума:
- Петранке, булка хубава,
спри, недей дума таз дума.
Я не му гледай хубостта,
хубостта, още скопостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите!
Петранка мама пак дума:
- Опустял му е имотът,
когат' не ми е животът,
ръжда му яла парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013