* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Снахо Петранке, Петранке,
я стига спа, не наспала се.
Комшийски булки, Петранке,
студена вода донесли,
а ти, Петранке, още спиш.
Петранка дума мами си:
- Майко ле, стара свекърво,
стига си, мамо, гълчала,
гълчала, още мъмрила.
Аз вчера ходих на хоро,
всичките мъже хубави,
нашия Тодор - най-грозен.
Аз ще го, мамо, оставя,
за други ще се оженя,
за други, мамо, по-хубав.
Мама Петранка пак дума:
- Ти не му гледай хубостта,
а най му гледай парите,
парите, още имота.
Петранка дума мами си:
- Опустял да му е имота,
ръжда му яла парите,
кога не му е хубостта,
хубостта, като на другите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013