* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината майчица,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се,
синките булки станали, (2)
студена вода донесли,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петранка мамо си дума:
- Мамо ма, стара мамо ма,
стига си, мамо, гълчала,
гълчала, та си мъмрала!
Вчера съм на хоро отишла,
редом съм мъже гледала, (2)
всичките мъже хубави,
нашия Тодор най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен.
Аз ще го, мамо, оставя,
за други ще се оженя.
Петранкината майчица,
тя на Петранка пак дума:
- Петранке мила, мамина,
ти не му гледай хубостта,
хубостта, още скопостта,
ми най му гледай парите,
парите, още имота.
Петранка дума мама си:
- Мамо мо, мила мамо мо,
опустяло му й имота,
когат не му е живота,
ръжда му яло парите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013