* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Снощи бех, майчо, събрала
даръдерскине овчаре,
чокмански тьожки кехайе.
Та си хи гостих и служих,
и врют хи, майчо, прегльодах.
Врют беха, майчо, каматни,
врют беха, майчо, шенливи,
шенливи, още пейливи.
Мое бе любе най-грозно,
най-грозно, майчо, най-страшно,
във кузне ли бе стоело,
мотьки ли беше ковало?!
Дено седеше - тевнеше,
ага галчеше - гърмеше!
- Дъщеру мое, майчина,
немой му гльода грозноно,
гльодай му, доще, льосноно -
полна градина с кошове,
кошове, бели грошове.
- Мале ле, мила мале ле,
пусти му били грошове,
пусти му били кошове,
га не е любе каматно.
През село да го заведа,
през село, майчо, гиздило,
през гора - верна дружина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013