* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Лиляна рано будеше:
- Стани ми, стани, Лиляно,
стани ми, снахо стани ми.
Слънце на ручок излезна,
а ти ми, снахо, още спиш,
още спиш, снахо, не ставаш.
Всичките комшийски невести,
всичките са рано станали,
рано са, снахо, вода донесли,
рано са, говеда карали,
а ти ми, снахо, още спиш,
още спиш, снахо, не ставаш.
Дали си нещо сърдита,
или те глава заболя?
А Лиляна й тихо думаше:
- Мамо ле, стара свекърво,
стига си, мамо, бъбрила,
бъбрила и нареждала.
Не ставам, няма да ставам!
Ще легнем, мамо, да умрем,
че ми е мъчно, мамо, на душа.
Вчера съм отишла на хоро,
наред съм мъже гледала,
всичките са, мамо, мъже хубави,
хубави, мамо, гиздави.
Само мой Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-черен.
Та се срамувам от дружки,
със него на хоро да идем.
А свекърва й тихо думаше:
- Слушай, Лиляно хубава,
хубост се, снахо, не гледа,
най се гледа имота,
нивите и ливадите,
къщата, снахо, къща висока,
с дворовете, снахо, двори широки,
със пари, снахо, пълни сандъци.
Три реда гердан жълтици,
други невестата не носи!
А Лиляна й тихо думаше:
- Мамо ле, стара свекърво,
пуст да остане имота,
огън да гори къщата,
ръжда изяла парите
и моя гердан жълтици,
кога е Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-черен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013