* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Терзии питат Дафина:
- Дали имате да шийме?
- Терзии, братя терзии,
стойте да питам пехара,
дали имаме да шийме?
Пехара вели, говори:
- Дафино, снахо хубава,
викай ги, снахо, да дойдат.
Викала ги е Дафина,
рогозина им постлала,
служи ги сама и плаче.
Пехара вели говори:
- Дафино, снахо хубава,
що ти е, снахо, та плачеш?
Или си гола и боса,
или си гладна и жадна?
- Мале ле, стара пехаро,
я гледай, мале, юнаци,
ка ми се отбор отбрали,
като отбрана пшеница.
Пехара вели, говори:
- Не гледай, снахо, юнаци,
но гледай, снахо, имане.
- Имане гнило бунище,
ега ми харо на къто.
- Дафино, снахо хубава,
харо го яла майка ти.
- Мале ле, стара пехаро,
харо те яло тебека.
За него, мале, за син ти,
църна ти била кърпата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013