* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранината свекърва,
тя на Петрана думаше:
- Петрано, снахо Петрано,
стига си спала, я стани!
Комшийски булки станаха,
хубави гостби сготвиха,
равни дворове пометоха,
а ти лежиш, не ставаш.
Петрана дума майци си:
- Ще лежа, майко, няма да стана,
снощи на годеж ходихме,
на годеж, още на сватба,
младите бяха хубави
и лика бяха прилика,
като два стръка иглика.
Нашият Тодор, мамо бе,
най-черен, най-грозен!
Ах, че си Тодор позачу,
право си вкъщи отиде
и на Петрана думаше:
- Петрано, булка хубава,
я иди горе в стаите,
и си огледало донеси,
да се ний двама сличиме,
който излезе по-грозен,
по-грозен, по-черен,
главата ще му отрежем.
Ах, че се двама сличили,
сличили, още гледали -
Петрана излязла по-грозна,
по-грозна, още по-черна,
че й Тодор глава отряза!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013