 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
- Весело, Стойно, весело!
Що си сад невесела,
каквото пръвня година?
Она си му говореше:
- Како да съм си весела?
Са ноч била на сватба,
фенер борина държала,
редом се редом гледала -
моето харо най-грозно!
А чичо й говори:
- Весело, Стойно, весело!
Грозно е, Стойно, грозно е,
ама си има имане!
А она си му говори:
- Имане, чичо, имане,
имане гнило бунище!
Чичо й потийо говори:
- Моето харо най-грозно!
Весело, Стойно, весело!
Не буди уилна, Стойно!
Бабица, Брезнишко (Качановский, № 77); финалът объркан.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013