* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
ставай, булко, стига спа,
стига спа, не наспа ли се?
Чуждите булки станали,
равни дворове измели,
вода студена донесли,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петранка дума мър мале:
- Мър, мале, стара свекърво,
стига си, мале, викала,
викала и мъмрела.
Вчера съм на хоро ходила,
редом мъжете гледала,
чуждите мъже хубави,
нашият Тодор най-черен,
най-черен, мале, най-грозен.
Аз ще го, мале, оставя,
за други ще се оженя,
за Стоян наше комшийче.
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранка, булка хубава,
мър, не му гледай хубостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петрана дума мър мале:
- Мър, мале, стара свекърво,
ръжда му яла парите,
опустял му й имота,
когат' не ми е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013