|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Скърши вежди - намигни ми
Бяла Донка по двори ходи,
по двори, по калдъръмени,
по двори ходи, конче води,
да го пои студена вода,
студена вода, кладенчова!
Иван момък леко ходи
край Донкини равни дворове,
равни двори, калдъръмени
и на Донка тихом дума:
- Ой, те й тебе, бяла Донке,
дето ходиш по равни двори,
равни двори калдъръмени,
дето конче, Доне, водиш,
да го поиш студена вода,
студена вода, кладенчова...
Вдигни очи, погледни ме,
скърши вежди, намигни ми!
Сливен (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|