* * *

Скърши вежди - намигни ми

- Любил си ме, любе ле, лъгал си ме, любе,
дур съм била луда й млада,
че на майка, любе ле, увярвала!
Извила ми зелен венец,
накичи ме с росна китка, (2)
проводи ме на хорото,
хем провожда и заръчва:
"Не се хващай, Енке ле, до любе си,
най се хвани срещу него;
кога моми песен пеят,
вдигни очи, погледни го,
кога момци виком викнат,
скърши вежди, намигни му,
ем му кажи, Енке ле:
"Кат съм тънка, любе ле, и висока,
барем да съм, любе ле, черноока -
на бял Дунав мост ще стана,
мост ще стана, та да минат,
че да минем и ний двама,
и ний двама, любе ле!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013