|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Скърши вежди - намигни ми
- Николо льо, Николчо льо,
Николо льо, мамин сине,
мамин сине, Радин братец,
либил си ме, лъгал си ме,
дор съм била луда-млада,
луда-млада, та глупава,
я нине съм ум добила,
ум добила, разумяла
и майка ме й опознала,
дет съм либе залибила.
Хайде, либе ле, хайде, джанъм,
хайде да идем двама на сбор,
на сбор, либе ле, на Смядово,
на Илинден - Дивдядово,
я на Петки - Драгоево.
Кога идем на хорото,
не се хващай ти до мене,
най се хващай срещу мене.
Кога моми тропом тропнат,
кога момци виком викат,
и ти тропни, и ти викни,
вдигни очи, погледни ме,
погледни ме, прострели ме,
и ми речи: "Мари, Найдо,
мари, Найдо, тънка Найдо,
кат си тънка, тъй висока,
защо не си веш широка,
веш широка, по-дебела?"
Преслав; хороводна - на буенец (СИБ 2, № 1188 - "Иска срещу
нея да се хване на хорото").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|