|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Скърши вежди - намигни ми
Марийка ходи за вода
с калайдисани харкуми,
ще мине, от къде ще мине,
покрай Нанюви дюгени.
Наню на дюген седеше,
червено вино налива
и бистра върла ракия.
Наню Марийка думаше:
- Я мо, Марийо, Марийке,
повдигни очи, погледни ме,
скърши вежди, продумай ми!
Марийка Наню думаше:
- Стига ме лъга, Наньо льо,
стига ме лъга и мами!
Лоши съм думи зачула,
че ти си се, Наньо, посгодил,
за друга, от друго село,
и нея Марийка казвали...
Наню пак Марийки дума:
- Я мо, Марийо, Марийке,
не слушай, холан, хората,
хората ни са душмани!
Ямбол (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|