* * *

Надхвалват се трима юнака

Изтекли ми дор три звезди,
изпод облак, над бял Дунав,
не ми било дор три звезди,
най ми било дор три моми,
дор три моми еднолики,
еднолики, едноимки.
Па се трите надпявали,
надпявали, надмятали,
надметна ги долноземка.
Надметна ги, похвали се:
- Аз си имам трима братя,
трима братя земеделци,
че си имат триста кила,
триста кила бяла пшена,
двеста кила жълто просо.
Па се трите надпявали,
надпявали, надмятали,
надметна ги дренополка.
Надметна ги, похвали се:
- Аз си имам трима братя,
трима братя, все овчари,
че си имат три кошарки,
три кошарки сиви овци,
две кошарки врани коня.
Па се трите надпявали,
надпявали, надмятали,
надметна ги плевенчанка,
надметна ги, похвали се:
- Аз си имам трима братя,
трима братя дюкянджии,
че си имат три дюкяна,
три дюкяна сухо сребро,
сухо сребро, жълто злато.
Провикна се долноземка:
- Да ще Господ глад година,
даваш ли си сухо сребро,
земаш ще си бяла пшена;
даваш ли си жълто злато,
земаш ще си жълто просо;
даваш ли си сиви овци,
земаш ще си бяла пшена;
даваш ли си враня коня,
земаш ще си жълто просо?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014