* * *

Надхвалват се трима юнака

Запили се трима братя, Коладе ле,
по кръчмите, по механите,
запили ми се, хвалили се,
похвалил се голям братец:
- Аз си имам равно поле,
равно поле с бяло жито!
Похвалил се по-мал братец:
- Аз си имам триста овци,
триста овце, вакли овци,
триста овци витороги.
Похвалил ми се най-мал братец:
- Аз си имам на Балкана
триста момци, отбор юнаци.
Зачула ги горска дива,
че си хвана трима братя,
че им свърза бели ръце,
бели ръце, прънги крака.
Помолил се голям братец:
- Пусни мене, горска диво,
ще те даря добра дара,
равно поле с бяло жито.
Помолил се по-мал братец:
- Пусни мене, горска диво,
ще те даря добра дара,
триста овци, триста овни.
Помоли се най-мал братец:
- Не ми отвързвай прънги крака,
най ми отвържи бели ръце,
да засвиря с медна свирка,
жално, милно, тъй разбрано.
Довтасаха от Балкана
триста момци, отбор момци,
хванали ми горска дива,
задрали й бели ръце
от ноктите до коленете,
извадили и черни очи,
па я питат горска дива:
- Болят ли те бели ръце,
бели ръце, прънги крака?
- Не ме болят бели ръце,
бели ръце, прънги крака,
най ме болят черни очи,
черни очи на две клечки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014