* * *

Моми крадат грозде

Собрале ми се, набрали -
'сите девойки беровки -
у Николица вдовица,
у тая самоглавница.
Дървата си догореле,
водата си я допиле,
грозьето си дозобале -
пущиле Търна на дърва,
пущиле Тода на вода,
пущиле Грозда на грозье.
Дойде си Търна от дърва,
дойде си Тода от вода,
мома Гроздана я немат.
Си прескакнала плетина,
си нагазила петмина,
петмина млади пъдари.
Що му стъпила на гърди,
му искършила чапрадзи.
И ми станало пъдарче,
ми я фатило Гроздана.
Гроздана му се молеше:
- Пъдарче, брате рогено!
Немой ми чини срамота,
аз голем дар кье ти да'ам -
кошуля кье ти сошиам,
чораби кье ти нашарам!
И се излъга пъдарче,
що си я пущи Гроздана.
Дойде си Грозда со грозье.
Ми помина неделя -
и ми се стретя Грозданка,
Грозданка и пъдарчето.
Пъдарче Грозде велеше:
- Грозде ле, моме хубаво,
камо ти дар що ми такса?
Па изговари Грозданка:
- Пъдарче, селско магарче,
кай сум те тебе видело,
що дар сум тебе таксало?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015