* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си коня ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени махове,
вечер си коня ковеше,
сутрин му кон обосява.
Еленка, булка хубава,
тя си на Момчил думаше:
- Де ходиш, холан, Момчиле,
със твойто конче хранено,
хранено, неизкарано?
- Аз ходя, холан, Еленке,
във Цариграда голяма.
Там съм, Еленке, залюбил
цар Костадинова дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня,
любя я и ще я взема,
пък тебе, Еленке, ще оставя
млада вдовица да ходиш,
със малко дете на ръце.
Еленка я гневно догневя,
че взема бяла кънига
и ситно писмо писала,
и го до царя изпрати,
до царя, цар Костадина.
Писмото пише и говори:
"Царьо ле, цар Костадине,
опустяло ти й царството,
като не можеш, царьо ле,
да си Момчила уловиш,
Момчила, млада гидия!"
Царят си писмо получи,
получи и го прочете,
бързо колози изпрати
и след Момчила пуснали.
Момчил на порти хлопаше,
хлопаше, още викаше:
- Еленке, булка хубава,
я ми портите отвори,
след мене иде потеря!
- Дето си ходил, Момчиле,
и сега пак там отиди,
аз вечер порти не отварям!
Таман се Момчил изправи
да си портите прескочи
и го потеря стигнала,
и му главата отрязва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014