|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче подкова
със позлатени подкови,
сутрин си конче подкова,
вечер му конче обосяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Момчиле, първа първино,
де, къде ходиш, де скиташ,
да ти конче, обосява?
Момчил на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
като ме питаш, да ти кажа.
Аз ходя, Еленке, далеко,
далеко, във Цариграда,
цар Костадин у палати.
Той има до три дъщери,
най-малка Мара хубава,
любя я, Еленке, ще я взема,
пък тебе ще те напусна,
напускам, Еленке, парясам!
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Момчиле, първа първино,
не ти ли стига, Момчиле,
бащино ми тежко имане
до крина жълти, жълтици
с кошово бели беглици?
- Опустяло ти е бащино ти имане,
когато те тебе не обичам,
когато си от Бога дарба нямаме,
от Бога дарба нямаме,
от сърце рожба момчана!
Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|