|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, Момчиле, де скиташ.
Вечер си конче подковеш
със позлатени петала,
със посребрени каяри -
сутрин ти конче врумява,
врумява конче, обосява.
Де ходиш, Момчил, де скиташ?
Момчил Еленки думаше:
- Като ме питаш, ще кажа,
правичко ще ти обадя -
аз ходя, Еленке, аз скитам
в цар Костадинови палати.
Той има дор три дъщери,
най-малката - Мара хубава,
аз нея, Еленке, ще взема,
пък тебе ще те напусна,
напусна, Еленке, парясам.
Еленка Момчиле думаше:
- Момчиле, първо венчило,
дали не ти, Момчиле, донесох
бащино богатство голямо -
с крина бели бешлици,
с половина жълти жълтици?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, първо венчило,
пусто ти остало богатство,
когат си нямаме, Еленке,
от Бога дарба нямаме,
от сърце рожба нямаме -
пусто ти остало богатство!
Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|