|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
всяка го вечер ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени каяри.
Сутрин му конче обосяло,
обосяло, още охромяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
где ходиш, Момчиле, где скиташ,
де ти е конче, Момчиле,
обосяло конче, охромяло?
Момчил Еленки продума:
- Еленке, булка хубава,
аз ходя, Еленке, аз скитам
в Цариград, Еленке, аз скитам,
в цар Костадинови палати,
далеч съм любе залюбил.
Царя си има три щерки,
най-малката - Мара хубава,
хубава Мара, гиздава.
Нея съм, Еленке, залюбил
и нея ще да си взема,
пък тебе ще те парясам,
защото не си ми по сърце!
Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|