* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени накови.
Денем го Момчил сковава,
нощем му конче обосява,
обосява и охромява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила продума:
- Момчиле, любе Момчиле,
денем си конче оковаваш
с позлатени подкови,
с посребрени накови,
нощем ти конче обосява,
обосява, любе Момчиле,
обосява и охромява.
Де ходиш, Момчиле, с кончето,
право ми кажи, не лъжи,
не лъжи ме, любе Момчиле?!
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
в Цариграда голяма,
в цар Костадинови палати.
Той има дор три дъщери -
хубава Мара гъркиня -
люби ме, Еленке, люби ме,
любим се и ще се вземем,
а тебе, Еленке, ще оставя.
Еленка мъка налегна,
на царя ферман написа:
"Честито да ти й царството,
ама си стегни стражата,
че всяка вечер дохожда
Момчил войвода с кончето,
в твоите, царю, дворове,
в твоите, царю, палати,
при твоите, царю, дъщери!"
Царя строга заповед издава -
да хванат Момчил войвода
и жив при него занесат.
Момчил не знае, нехае
и за Цариграда потегля.
Отдалеч вижда потеря,
веднага назад се връща,
скоро на порти похлопа,
на порти, на чемширени.
- Еленке, любе Еленке,
стани ми порти отвори,
отвори и ми помогни,
царска потеря ме гони,
гони ме и ще ме хване,
стани ми, любе, помогни!
- Ти имаш Мара гъркиня,
ти имаш Маря княгиня
в Цариграда голяма.
Тя ще ти, любе, помогни,
помогни, любе, отвори,
отвори и ще те отърве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014