|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
а вечер то обосяваше.
Елена Момчил думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми разкажеш -
кои пътища изхождаш,
та толкоз често конче обосяваш,
кои пътища далечни?
- Като ме питаш, ще кажа!
Аз съм си, любе, залюбил
едно ми либе далечно,
по-младо, Еленке, от тебе,
по-младо и по-хубаво!
Еленка Момчил думаше:
- Не е ли ти мъчно за мене?
Момчил си Еленка говори:
- Теб ще те, Еленке, напусна,
че не си ми, либе, хубава
като първата година и втората,
за нея ще се оженя,
че е по-хубава от тебе!
Еленка Момчил прегърна:
- Kак да съм, либе, хубава,
девет години как съм тук,
девет съм рожби родила,
девет съм люлки люляла,
девет съм гроба копала,
на девет гроба плакала -
как да съм либе, хубава?!
Враца, кв. Бистрец (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|