|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени малове,
с посребрени подкови.
Вечер го Момчил приготвя,
а сутрин то босо дохожда.
Еленка Момчила питаше:
- Момчиле, първо венчило,
где нощем ти ходиш,
та вечер кончето ковеш,
а сутрин то босо дохожда?
Момчил на Еленка думаше:
- Ходя си, Ленке, ходя си,
в Цариграда голяма,
при цар Костадиновата дъщеря.
Любим я, Ленке, либим я,
любим я, и че я вземем.
Еленка си писмо написва
и го цар Костадина изпрати:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти царство остало,
кога Момчила не можеш да хванеш!"
Вещица, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|