* * *

Убийството на Момчил юнак

Радка Момчила думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
любе ле, ще те попитам -
вечер си ковеш кончето,
ковеш го за четири хиляди,
утрин ти конче пак босо,
пак босо и охромено -
де ходиш, къде отиваш,
пък си на мене не казваш?
Момчил на Радка думаше:
- Радке ле, любе ле мое,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа!
Я ходя, Радке, я ходя
на Стамбол града голяма.
Там любя, Радке, там лъга
цар Костадиновата дъщеря -
Мария бяла гъркиня,
любя я и ще я взема,
пък тебе ще те парясам
с двете малки дечица,
да ходиш, мила - не драга!
Радка му нищо не рече,
кя писа книга голяма,
крийма я царюм проводи.
Цар Костадин книга получи,
получи и я прочете:
"Царю ле, цар Костадине ле,
опустяло ти царството,
царството, господарството,
кога не можеш да фатиш
Момчила, млада войвода!
Той люби бяла гъркиня -
твоята щерка еднинка,
лъже я, че ще я вземе.
И къта вечер дохода
във твоите, царю, дворове
и утрин рано излиза!
Той не ще Мария да вземе,
че има жена и деца!
Ти си дворите заварди
да фатиш Момчил юнака!
От сабята му не бой се,
не бой се, не страхувай се,
я ще я с крушунь залепя."
Царят си двори заварди,
заварди, Момчил залови.
Момчил си дръпна сабята -
сабя от кания не мърда!
И Момчил фтърти да бяга.
Хем бяга Момчил и кълне,
и кълне Радка хубава,
че го е Радка издала
и му е сабя заляла!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014