* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче, бре, кове,
с позлатени подкови,
с посребрени махови.
Еленка булка хубава,
тя си на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, Момчиле, ко правиш,
сутрин си конче, бре, ковеш,
вечер ти конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло?
- Еленке, булка хубава,
като ме питаш, да кажа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя,
в Цариграда голяма,
в цар Костадинови дворове,
аз любя, Еленке, аз любя,
най-малката му дъщеря.
За нея ще се оженя,
тебе сама ще остая,
клета вдовица да ходиш,
с две ми дребни дечица.
Еленка, булка хубава,
тя взема молив и книга,
до царя писмо написа:
"Царьо ле, цар Костадине,
да те е честито царството,
царството, господарството.
Аз ще те, царю, помоля -
осъди, царю, Момчила.
Той идва, царю, в Цариград
и люби твойта дъщеря,
люби я и ще я вземе,
мене вдовица ще остави,
с две ми дребни дечица!"
Царя си, писмо получи,
получи и й отвърна:
"Не мога да го заловя,
камо ли да го осъдя,
много му е силно кончето.
Три пъти слуги изпращах,
не могат да го догонят..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014